Политическа зима - 2 2020г. Сънувам сън. Дрънчат звънчета на еленчета, дядо Коледа е зачервил бузите от сунгурларския мискет, вятър вие на поразия, сняг сипе като за последно. Камбаната на църквата бие на празник, ама хората са се сгушили в къщите си, щот требе забраните да се спазват. Вятър и самотия се гонят по улиците. И този миг пред мен застават няколко особи. Действието се пренася в Президенството. Държавният глава награждава заслужили персони. Пръв на червената пътека стъпва наперено баш бакан Българский. Следват целувките, прегръдките, отличието. Думи на благодарности и взаимни обещания всичко да тече по масло. Недоверието взаимно отстъпва място на протокола, тоест на предстоящо ухажване. Веднага след премиера се появява шефката на Народното събрание. Процедрата се повтаря, само дето микрофоните улавят думите на баш бакана "Тъз пък, кърджалийска пуйка, къв вятър я довея тука?" Но аплаузите заглушават въздушния комплимент на шеф-диригента на правителството. В моя сън се появи и третият номиниран субект. Осем гардероба мъкнат по червената алея ....Познайте какво? Джипката на баш бакана. Червените венци с надпис върху лента : "Да лети като Войяджър по нашите магистрали!" отдават дължимото за мисията на возилото в изпълнение на държавните приоритети." Гърми шампанско, чукат се чаши, фотографи запечатват историческия миг. И в тоя сюблимен миг чувам жена ми да вика: "Стига си гърмял в леглото! Помисли си за тостовете на Бъдни вечер, за туй, че след 4 януяри пак те чака онлайн обучение". Пустият му сън избяга като дявол пред разпятие през прозореца. Ослушах се. Навън вятърът свиреше своето капричио и напомняше, че е дълъг пътят между съня и реалността...